7 мар. 2012 г., 16:33
Отворих вратите
и път пред мен се разкри.
Неясно очакване
за изхода в тъмни очи се стопи.
Отварям вратите...
и пред мен е безкраят...
неясен... пуст... самотен път.
Очакването ми за края,
за мястото където ще спра.
Умирам, силата ми се стопява
в навик - трудно е да спра.
Вратите отворих, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация