7 abr 2019, 18:40

Време

  Poesía
287 0 0

ВРЕМЕ

 

Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!

 

Да забравя, че пътят ми върви надолу
и няма сила назад да се върне,
макар че той съвсем не е на голо,
посипан с камъни, ще ме препъне.

 

Ще стана отново, да открадна от теб
късче, което може би ще ми стигне,
да разкъсам завесата, онова след,
след което и на мен звезда ще намигне.

 

Ще бързам. Ще използвам всяка минута,
да пребродя земята на длъж и на шир,
в гората ще бъда грацозна кошута,
топъл вятър в този коварен всемир.

 

Ще бръкна на някого точно в окото.
То отдавна за този свят е заспало,
угоено, наляло се, тъй както скота
се смее над обществото занемяло.

 

Ръка да подам на паднал, бездомен,
със скършен живот от подлост, измяна,
от окървавени пръсти безродни,
от маски и кикот коварен, безсрамен.

 

Топли лъчи от сърцето си живо
да изпратя на непознат самотен,
да съм неговите съчки и огниво,
да се не чувства никога сиротен.

 

Скитнице съдба, ти навярно ще кажеш
къде, как, защо и до кога ще мога,
да газя кал и прах, да ми покажеш,
кога да спра и какъв ще е залога.

 

А залог ще има – зная. Ти нищо
не даваш, мила, без да вземаш накрая.
Остави ми душата, хляб и огнище!
Аз сама ще открия вратите на Рая.

 

07 04 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...