26 feb 2006, 21:23

"Време е"

  Poesía
1.1K 0 0
За пореден път ще вярвам в любовта
и пак ще разчовърквам стари рани.
Страховете ще изровя от пръстта
на погребаните кукли-порцелани.
Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание,
дори се плаша от това......
че накрая ше заглъхнеш като назидание-
за наивността ми вечна в любовта!
Ала не искам повече да бягам,
ше рискувам парченце сърчице....
Време е каквото ми отнеха,
най-накрая да ми се даде!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...