Feb 26, 2006, 9:23 PM

"Време е"

  Poetry
1.1K 0 0
За пореден път ще вярвам в любовта
и пак ще разчовърквам стари рани.
Страховете ще изровя от пръстта
на погребаните кукли-порцелани.
Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание,
дори се плаша от това......
че накрая ше заглъхнеш като назидание-
за наивността ми вечна в любовта!
Ала не искам повече да бягам,
ше рискувам парченце сърчице....
Време е каквото ми отнеха,
най-накрая да ми се даде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...