За пореден път ще вярвам в любовта
и пак ще разчовърквам стари рани.
Страховете ще изровя от пръстта
на погребаните кукли-порцелани.
Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание,
дори се плаша от това......
че накрая ше заглъхнеш като назидание-
за наивността ми вечна в любовта!
Ала не искам повече да бягам,
ше рискувам парченце сърчице....
Време е каквото ми отнеха,
най-накрая да ми се даде!