Нашето съвремие е въглен от сажди,
птица обречена с отровна рана,
коварна истина в дните ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Време е вече за щастлива промяна,
живот достоен задружно да градим,
всички облаци в слънце да преродим.
Благослови ни,Господи, със сила и воля,
да кажем дръзко НЕ на черните злини,
да разпнем на кръста омразна неволя,
бяла правда да пее в дните ни винаги.
Да, време е вече да кажем смело на глас,
достатъчно,стига лъжи,дотук бяхме с вас,
помни народа,отдавна вече той знае,
ангел от дявол непременно ще разпознае.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados
"изгрев без слънце е обич презряна." Какъв изгрев е презряна любов?
"да разпнем на кръста омразна неволя" - как да разпънем неволята на кръст?