2 апр. 2023 г., 20:21

Време е за щастлива промяна

851 0 1

Нашето съвремие е въглен от сажди,

птица обречена с отровна рана,

коварна истина в дните ни горчи,

изгрев без слънце е обич презряна.

Време е вече за щастлива промяна,

живот достоен задружно да градим,

всички облаци в слънце да преродим.

Благослови ни,Господи, със сила и воля,

да кажем дръзко НЕ на черните злини,

да разпнем на кръста омразна неволя,

бяла правда да пее в дните ни винаги.

Да, време е вече да кажем смело на глас,

достатъчно,стига лъжи,дотук бяхме с вас,

помни народа,отдавна вече той знае,

ангел от дявол непременно ще разпознае.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Римоза, не разбирам какво казваш -
    "изгрев без слънце е обич презряна." Какъв изгрев е презряна любов?
    "да разпнем на кръста омразна неволя" - как да разпънем неволята на кръст?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...