Тъмно и студено вече стана вън,
всеки изморен е, готви се за сън.
Скрили се далече нейде във гората
животинките приспиват си децата.
Всяко малко животинче знае
вън до късно да не се мотае,
слънчо щом далеч се скрие
във леглото лягайте си вие.
Щом луната свети вън,
Знайте вече време е за сън!
Ето в катеричата хралупа
малко катериче лешничета хрупа.
Ала стана време, мама го приспива,
и с листо от жълъд нежно го завива.
Тук при нея в пълна безопасност
то далеч от всяка неприятност
бързо-бързо ще заспи,
а когато стане рано в зори
върху клонките навън ще си играе
И да е послушно все ще се старае.
Но сега е тъмно и студено вън
Както всеки знае - време е за сън!
Мама меца с две меченца малки
няма вече време тя за залъгалки.
В свойта мека козинка ги сгуши -
те така са винаги послушни,
и разказа приказка позната
за меда любим даряван от пчелата.
Много тъмно вече стана вън,
хайде бързо лягай, време е за сън!
Малките вълчета знаят,
те до късно не играят.
Щом покаже се луната
влизат във хралупата позната.
Мама ги целува нежно,
сресва ги с език прилежно
и им пее своя песен,
за света така чудесен.
Ала времето минава,
късно вече много става.
Ех, че тъмно и студено е навън,
крайно време е за сън!
Звездички светят ясно във небето,
тихо и спокойно е сега полето,
тиха и спокойна е сега гората,
тъмна и студена е навън реката.
Тук е топло, тук при мама
Студ и мрак тук нивга няма.
Птиченцата малки в топлото гнездо
сгушени грижливо в майчино крило
тихичко и бавно се унасят в сън
Сякаш чуват нейде нежен звън.
Ето, мама теб ще те завие,
С одеялце топло бързо ще те скрие.
Ще целуне пръсчетата твои,
ще ги хване във ръцете свои.
После лампата ще угаси,
трябва да заспиваш вече ти.
Ех, че тъмно и студено е навън.
Пожелавам ти чудесен, сладък сън!
© Илонка Иванова Todos los derechos reservados