Време неусетно

Допирам рапанчето красиво

На ушенцето ми детско, малко

Чувам шепот на морето диво

Как ми казва 'помечтай другарко'

И затварям аз очи, отлитам, 

Водена от неговия глас 

В пясъчен часовник се оплитам, 

Дали е минал век или пък само час

Изгубвам се в мечти щастливи

Под ярко слънце, полъх мек, 

Тичам, падам, ставам и се смея, 

Защото казват, че смеха е лек. 

Рапанчето продължава да шушука, 

Мечтите в спомени превръща

Пясъка от слънцето блещука

А морето все така вълните си обръща

Събуждам се от силна врява

На гларуси, каращи се за храна

И усещам че детенцето го няма, 

А вместо него- мечтаеща жена. 

Как бързо времето минава, 

Замижаш, помечтаеш и след миг

Тялото ти вече остарява

А детето в теб се кикоти с глас игрив.