May 18, 2024, 2:13 PM

Време неусетно

  Poetry
499 0 0

Допирам рапанчето красиво

На ушенцето ми детско, малко

Чувам шепот на морето диво

Как ми казва 'помечтай другарко'

 

И затварям аз очи, отлитам, 

Водена от неговия глас 

В пясъчен часовник се оплитам, 

Дали е минал век или пък само час

 

Изгубвам се в мечти щастливи

Под ярко слънце, полъх мек, 

Тичам, падам, ставам и се смея, 

Защото казват, че смеха е лек. 

 

Рапанчето продължава да шушука, 

Мечтите в спомени превръща

Пясъка от слънцето блещука

А морето все така вълните си обръща

 

Събуждам се от силна врява

На гларуси, каращи се за храна

И усещам че детенцето го няма, 

А вместо него- мечтаеща жена. 

 

Как бързо времето минава, 

Замижаш, помечтаеш и след миг

Тялото ти вече остарява

А детето в теб се кикоти с глас игрив. 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луна Скай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...