18.05.2024 г., 14:13

Време неусетно

504 0 0

Допирам рапанчето красиво

На ушенцето ми детско, малко

Чувам шепот на морето диво

Как ми казва 'помечтай другарко'

 

И затварям аз очи, отлитам, 

Водена от неговия глас 

В пясъчен часовник се оплитам, 

Дали е минал век или пък само час

 

Изгубвам се в мечти щастливи

Под ярко слънце, полъх мек, 

Тичам, падам, ставам и се смея, 

Защото казват, че смеха е лек. 

 

Рапанчето продължава да шушука, 

Мечтите в спомени превръща

Пясъка от слънцето блещука

А морето все така вълните си обръща

 

Събуждам се от силна врява

На гларуси, каращи се за храна

И усещам че детенцето го няма, 

А вместо него- мечтаеща жена. 

 

Как бързо времето минава, 

Замижаш, помечтаеш и след миг

Тялото ти вече остарява

А детето в теб се кикоти с глас игрив. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луна Скай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...