29 mar 2010, 9:00

Време разделно

  Poesía » Otra
1.3K 1 26

  ~~~

 

       ВРЕМЕ   РАЗДЕЛНО

                                           На Галя от Ямбол

 

                                          „Нека никога срещи да няма,

                                           за да няма след тях и разлъка.”

                                                                                          П.Пенев

 

Автобусът безизразно гледа  ­­-

стъклен фар над море изпращачи.

Е, намерих те! Колко си бледа!

Хайде, стига! Не бива да плачеш!

 

Ето, връщаш се в родната къща -

колко време не си я видяла!        

Два дни още  и пак ще прегръщаш

своя син след предълга раздяла!

 

Знам, че майка ти тука остава...

Ти голяма си, вече разбираш,

че в живота така често става:

всеки своя пътека избира

 

 и живота си следва отделно.

Виждам, вътре гори те, сестричко,

но за нас днес е време разделно

 и на две сме разсечени всички!

 

Ех, дано след теб в  твоята къща

никой никога да не узнае      

емигрантски хляб как се преглъща

и за малък син как се ридае!

 

За последно сега ще се снимам

с теб, другарче за в радост и мъка...

Нека, нека пак срещи да има,

та дори и да следва разлъка!!!

 

                                                           Мадрид, 2005 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ме развълнува...
  • Петя,много искрен и тъжен стих.Но това ,което излиза от сърцето е най/вярно.Тези скърби , неволи и емигрантски радости и мен ме люшкат,така,че стиха ти остана в душата ми.Благодаря.
  • Какво ли да коментирам!?
    Стисна ми гърлото!
  • Поздрави за силния стих!!!
  • Петя, заболя ме от тръпките, полазили ме докато четях!!!
    На тринадесет години се наложи да напусна родното място... Далеч от родители и роднини! За едно дете е ужасен шок! Тежко, тежко...
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...