Mar 29, 2010, 9:00 AM

Време разделно

  Poetry » Other
1.3K 1 26

  ~~~

 

       ВРЕМЕ   РАЗДЕЛНО

                                           На Галя от Ямбол

 

                                          „Нека никога срещи да няма,

                                           за да няма след тях и разлъка.”

                                                                                          П.Пенев

 

Автобусът безизразно гледа  ­­-

стъклен фар над море изпращачи.

Е, намерих те! Колко си бледа!

Хайде, стига! Не бива да плачеш!

 

Ето, връщаш се в родната къща -

колко време не си я видяла!        

Два дни още  и пак ще прегръщаш

своя син след предълга раздяла!

 

Знам, че майка ти тука остава...

Ти голяма си, вече разбираш,

че в живота така често става:

всеки своя пътека избира

 

 и живота си следва отделно.

Виждам, вътре гори те, сестричко,

но за нас днес е време разделно

 и на две сме разсечени всички!

 

Ех, дано след теб в  твоята къща

никой никога да не узнае      

емигрантски хляб как се преглъща

и за малък син как се ридае!

 

За последно сега ще се снимам

с теб, другарче за в радост и мъка...

Нека, нека пак срещи да има,

та дори и да следва разлъка!!!

 

                                                           Мадрид, 2005 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ме развълнува...
  • Петя,много искрен и тъжен стих.Но това ,което излиза от сърцето е най/вярно.Тези скърби , неволи и емигрантски радости и мен ме люшкат,така,че стиха ти остана в душата ми.Благодаря.
  • Какво ли да коментирам!?
    Стисна ми гърлото!
  • Поздрави за силния стих!!!
  • Петя, заболя ме от тръпките, полазили ме докато четях!!!
    На тринадесет години се наложи да напусна родното място... Далеч от родители и роднини! За едно дете е ужасен шок! Тежко, тежко...
    Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...