5 dic 2013, 23:03

Време за молитва

  Poesía » Civil
651 0 3

За милост, Боже, с двата пръста

се кръстя вечер уморен.

Целувам тихичко и кръста,

и лягам след деня смирен.

 

От тебе моля утре рано

да ни изпратиш хубав ден.

Да ни изпратиш слънце прано

и ден с усмивка зареден.

 

Отново птички да пропеят

и парка да е със деца.

По ризи бели да се веят

усмихнатите ни лица.

 

Любов в сърцата ни да има.

В душите ни да има плам.

И нека стоплим тази зима

и да загърбим този срам.

 

Живеем вече със омраза

и таз злобливост ни гори.

Да я изхвърлим таз зараза,

да се прегърнеме в зори.

 

Да си кръстосаме ръцете

със чаши пълни със любов.

Да се закичиме със цвете

и тръгнеме по пътя нов.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....