19 abr 2024, 6:23

Време за погледи

  Poesía
282 0 0

Как така се случва? Времето е странен феномен. 
Часове минават за секунди, щом си тук със мен.
 

Няма ли те, то замръзва и безкрайно се проточва. 
Чакам миг да мине, но не иска следващ да започва.
 

А вече месец мина и още толкоз ли ми казваш ти? 
Защо те няма, мила? Не ще душата ми да полети. 
 

Аз искам да се приближим, а ти отиваш по-далеч. 
Сърцето ми се къса и не мога да издържам веч. 
 

Дали ще дойде някой ден, когато да ме видиш пак? 
Дали ще ме погледнеш? Не съм поредният глупак. 
 

Думи мога хиляди да ти говоря, но позволи ми, моля,
възможност да докажа, че в живота ми си с главна роля. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Беков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...