19.04.2024 г., 6:23

Време за погледи

279 0 0

Как така се случва? Времето е странен феномен. 
Часове минават за секунди, щом си тук със мен.
 

Няма ли те, то замръзва и безкрайно се проточва. 
Чакам миг да мине, но не иска следващ да започва.
 

А вече месец мина и още толкоз ли ми казваш ти? 
Защо те няма, мила? Не ще душата ми да полети. 
 

Аз искам да се приближим, а ти отиваш по-далеч. 
Сърцето ми се къса и не мога да издържам веч. 
 

Дали ще дойде някой ден, когато да ме видиш пак? 
Дали ще ме погледнеш? Не съм поредният глупак. 
 

Думи мога хиляди да ти говоря, но позволи ми, моля,
възможност да докажа, че в живота ми си с главна роля. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...