19 апр. 2024 г., 06:23

Време за погледи

280 0 0

Как така се случва? Времето е странен феномен. 
Часове минават за секунди, щом си тук със мен.
 

Няма ли те, то замръзва и безкрайно се проточва. 
Чакам миг да мине, но не иска следващ да започва.
 

А вече месец мина и още толкоз ли ми казваш ти? 
Защо те няма, мила? Не ще душата ми да полети. 
 

Аз искам да се приближим, а ти отиваш по-далеч. 
Сърцето ми се къса и не мога да издържам веч. 
 

Дали ще дойде някой ден, когато да ме видиш пак? 
Дали ще ме погледнеш? Не съм поредният глупак. 
 

Думи мога хиляди да ти говоря, но позволи ми, моля,
възможност да докажа, че в живота ми си с главна роля. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Беков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...