Сбогом! Колко пълни са моите слова? Мира нямам и дали ще свърши някога това? Побеляло цялото лице без никаква надежда, опитвам да отроня някаква сълза.
Усещам - в гърлото напира нещо, но замлъквам в миг тъма и виждам теб отсреща - как тръгваш с куфара сега.
Иди си! Моля те безгласно. Върви си и недей се връща ти, аз няма да ридая безутешно за спомена от миналите дни.
Прощавай, ако някак си съм те наранила, да обичам лудо не е в моя стил. Това, че с тебе аз бях мила и добричка, дано запази спомена за мен красив.
И тъй, че може да се срещнем, зависи от нашата съдба, но след време образът ти нежен ще бъде заличен с дъжда.
Аз мога с часове да пиша за това, че ти ще си далеч и друга нечия утеха ще пречупва твоя лед.
Тръгвай, часовникът напира, нямаш право да си с мен и друг с надежди като твоите заспива, и се буди от очите ми запленен.
"Довиждане!"- не го изричай. Сигурна съм, не ще ме видиш пак. И името ми не изричай, и не се обръщай назад.
Сбогом! Утре вече ще е друго и на друг ще се усмихвам аз, ще бъда самоуверена и сладка, докато и с него не се сбогуваме така!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.