29 feb 2008, 7:55

Време за самовглъбяване

1.4K 0 15
Моята обич не е бит пазар,
а на площада сега се преценя.
Ще я разкъса ли тази тълпа
или ще дава просто мнения?

Моята сила не знае морал.
Не за "беседи" са мойте въпроси.
Може би всеки е съдник голям
и философ за това - ти какво си...

Няма чакали, ни жадни орли -
само безкрайно загрижени хора.
Те ми отправиха тежки вини
и ми присъдиха свойта опора.

Да, не е лесно да бродя сама,
без да очаквам съвет и утеха.
Само че Пътя вървя го така -
вътрешно, тихо... макар и нелеко.

Всъщност кой казва, че аз съм сама?
Кой обещава, че Пътят ми лек е...
Мойте помощници са у Дома,
мойте Водачи проправят пътека.

Зная, понякога гръмко шептя -
сипя искрящите свои емоции...
Време е пак да се самовглъбя
и мълчаливо да пазя уроците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....