29.02.2008 г., 7:55

Време за самовглъбяване

1.4K 0 15
Моята обич не е бит пазар,
а на площада сега се преценя.
Ще я разкъса ли тази тълпа
или ще дава просто мнения?

Моята сила не знае морал.
Не за "беседи" са мойте въпроси.
Може би всеки е съдник голям
и философ за това - ти какво си...

Няма чакали, ни жадни орли -
само безкрайно загрижени хора.
Те ми отправиха тежки вини
и ми присъдиха свойта опора.

Да, не е лесно да бродя сама,
без да очаквам съвет и утеха.
Само че Пътя вървя го така -
вътрешно, тихо... макар и нелеко.

Всъщност кой казва, че аз съм сама?
Кой обещава, че Пътят ми лек е...
Мойте помощници са у Дома,
мойте Водачи проправят пътека.

Зная, понякога гръмко шептя -
сипя искрящите свои емоции...
Време е пак да се самовглъбя
и мълчаливо да пазя уроците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...