Времена
житата растяха във млади небеса
и пеперуди пърхаха в нейните очи,
но давеха се те във студени реки.
Солено лице, от мрамор и сняг,
кръв от пурпур и по устните лед,
ръцете замръзнали от сняг и тъга,
а косите - в бръшлян и трева...
Абсент и парфюм,
приказка на нечий тъжен ум,
Ангели, носещи спасение за душата й,
младостта плачеща за прераждане...
Дилеми и мисли
на непознат поет,
думи откраднати,
оковани във лед...
Не, приказката безкрайна е,
косите побеляват,
бръчка след бръчка полазват,
тревата изсъхва... и отново зелена е...
А думите още оковани са в минало,
Ангелите за душата й чакат,
младостта с пеперудите тръгна си,
а косите в бръшляна увехнаха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бла - бла Todos los derechos reservados