Камбаните биеха под слънчевите поля,
житата растяха във млади небеса
и пеперуди пърхаха в нейните очи,
но давеха се те във студени реки.
Солено лице, от мрамор и сняг,
кръв от пурпур и по устните лед,
ръцете замръзнали от сняг и тъга,
а косите - в бръшлян и трева...
Абсент и парфюм,
приказка на нечий тъжен ум,
Ангели, носещи спасение за душата й,
младостта плачеща за прераждане... ...