ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
27 may 2020, 7:40

Временна същност 

  Poesía » De amor
426 0 2

Склоних и паднах в нереалността –

разпръсната на две се люшкам,

да мога с сила на ума,

да бъда с теб, макар несъщата.

Отворено, сърцето ми е нямо

за вик, изтръгнат без вина –

да бих могла да ти го дам и само

да го топлиш, докато се прибера.

© Велина Караиванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??