Временна същност
658
0
2
Склоних и паднах в нереалността –
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо
за вик, изтръгнат без вина –
да бих могла да ти го дам и само
да го топлиш, докато се прибера.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Караиванова Todos los derechos reservados
