ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
May 27, 2020, 7:40 AM

Временна същност 

  Poetry » Love
492 0 2

Склоних и паднах в нереалността –

разпръсната на две се люшкам,

да мога с сила на ума,

да бъда с теб, макар несъщата.

Отворено, сърцето ми е нямо

за вик, изтръгнат без вина –

да бих могла да ти го дам и само

да го топлиш, докато се прибера.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??