ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
27 мая 2020 г., 07:40

Временна същност 

  Поэзия » Любовная
463 0 2

Склоних и паднах в нереалността –

разпръсната на две се люшкам,

да мога с сила на ума,

да бъда с теб, макар несъщата.

Отворено, сърцето ми е нямо

за вик, изтръгнат без вина –

да бих могла да ти го дам и само

да го топлиш, докато се прибера.

© Велина Караиванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??