7 ene 2005, 9:52

Временно

  Poesía
3K 0 8
Временно няма да бъда обичана
вчера разбрах от съдбата,
макар че аз все още обичам безвременно.
От днес ще съществувам някак си временно -
сутрин рано ще ставам,
ще пия кафе,
ще изпушвам набързо една - две цигари,
ще излизам от вкъщи,
ще вървя бавно към офиса,
вдишвайки автомобилните газове.
Всичко това е временно.
Днес. После - още по - временно.
Ще виждам временни майки
с временни деца;
временни усмивки
и вкаменени лица...
Всички те ще са временни.
Като живота ми.
Днес съм тук. Днес съм временна.
Но утре...?
Мога да бъда по - мъртва от всякога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В последно време рядко преглеждам публикациите, но определено дори при бегъл преглед това стихче се отроява - поздравления.

    Lanfear (Емма ) - разказът и "24 часа" може би трябва да допълним, че е един от трите най-добри разказа в литературния конкурс на "Откровения" от 30 октомври 2004 г.
  • Хареса ми. Напълно споделям мнението на Емма.
  • Хареса ми и то не временно...Поздрави Далия!
  • Прекрасен стих.. Мелодичен и добре подреден... аз не съм критик и не искам да бъда Най-много ми хареса това, че е написан усетено...и така че да бъде усетен...Поздрави!
  • Благодаря и на теб, Весела. Радвам се, че ви харесва.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...