7.01.2005 г., 9:52

Временно

3K 0 8
Временно няма да бъда обичана
вчера разбрах от съдбата,
макар че аз все още обичам безвременно.
От днес ще съществувам някак си временно -
сутрин рано ще ставам,
ще пия кафе,
ще изпушвам набързо една - две цигари,
ще излизам от вкъщи,
ще вървя бавно към офиса,
вдишвайки автомобилните газове.
Всичко това е временно.
Днес. После - още по - временно.
Ще виждам временни майки
с временни деца;
временни усмивки
и вкаменени лица...
Всички те ще са временни.
Като живота ми.
Днес съм тук. Днес съм временна.
Но утре...?
Мога да бъда по - мъртва от всякога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В последно време рядко преглеждам публикациите, но определено дори при бегъл преглед това стихче се отроява - поздравления.

    Lanfear (Емма ) - разказът и "24 часа" може би трябва да допълним, че е един от трите най-добри разказа в литературния конкурс на "Откровения" от 30 октомври 2004 г.
  • Хареса ми. Напълно споделям мнението на Емма.
  • Хареса ми и то не временно...Поздрави Далия!
  • Прекрасен стих.. Мелодичен и добре подреден... аз не съм критик и не искам да бъда Най-много ми хареса това, че е написан усетено...и така че да бъде усетен...Поздрави!
  • Благодаря и на теб, Весела. Радвам се, че ви харесва.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...