4 abr 2018, 0:42

Временности

1.5K 6 2

 

Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.

 

Постоянно съм някъде временно,
все насреща, животе мой, тичаш.
Щом се срещнем – разминем се, чезнеш
там, зад мен, с облак прах под петите.

 

Благославям при всяка от срещите,
ругатнисвам когато си тръгнеш.
Пак намествам товара на плещите
и потеглям с билета за бъдното.

 

Докогато е кръгла земята,
а краката напред в пътя кретат,
постоянно, навреме, все някъде,

двама с теб, мой живот, ще се срещаме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота!!!
    Браво ти!
  • Ех, Петя... Много хубаво стихотворение. Развълнува ме.
    Знаеш ли, че нашата редакторка вече не е между живите?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...