4 abr 2018, 0:42

Временности

1.5K 6 2

 

Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.

 

Постоянно съм някъде временно,
все насреща, животе мой, тичаш.
Щом се срещнем – разминем се, чезнеш
там, зад мен, с облак прах под петите.

 

Благославям при всяка от срещите,
ругатнисвам когато си тръгнеш.
Пак намествам товара на плещите
и потеглям с билета за бъдното.

 

Докогато е кръгла земята,
а краката напред в пътя кретат,
постоянно, навреме, все някъде,

двама с теб, мой живот, ще се срещаме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота!!!
    Браво ти!
  • Ех, Петя... Много хубаво стихотворение. Развълнува ме.
    Знаеш ли, че нашата редакторка вече не е между живите?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...