Apr 4, 2018, 12:42 AM

Временности 

  Poetry » Phylosophy
1067 6 2

 

Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.

 

Постоянно съм някъде временно,
все насреща, животе мой, тичаш.
Щом се срещнем – разминем се, чезнеш
там, зад мен, с облак прах под петите.

 

Благославям при всяка от срещите,
ругатнисвам когато си тръгнеш.
Пак намествам товара на плещите
и потеглям с билета за бъдното.

 

Докогато е кръгла земята,
а краката напред в пътя кретат,
постоянно, навреме, все някъде,

двама с теб, мой живот, ще се срещаме...

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красота!!!
    Браво ти!
  • Ех, Петя... Много хубаво стихотворение. Развълнува ме.
    Знаеш ли, че нашата редакторка вече не е между живите?
Random works
: ??:??