Временности
Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.
Постоянно съм някъде временно,
все насреща, животе мой, тичаш.
Щом се срещнем – разминем се, чезнеш
там, зад мен, с облак прах под петите.
Благославям при всяка от срещите,
ругатнисвам когато си тръгнеш.
Пак намествам товара на плещите
и потеглям с билета за бъдното.
Докогато е кръгла земята,
а краката напред в пътя кретат,
постоянно, навреме, все някъде,
двама с теб, мой живот, ще се срещаме...
© Петя Божилова All rights reserved.
