5 abr 2012, 15:30

Времето

738 0 1

 

ВРЕМЕТО

 

 

 

Но  времето безмилостно тече –

неистово, нечакащо, непитащо.

Минутка след минутка се изплъзва

в безкрайността...

Не пита: "Искаш ли"?

Не казва: "Може ли"?

А просто най-безцеремонно

се изтръгва от една

нагърчена и свита на кълбо душа.

И всеки миг тогава е откраднат,

секундата дори ти е дарена,

а ти крещиш, проклинаш,

но напразно!

Минутите – броените минути,

минутите – мечтаните минути

са отвъд...

стопени безвъзвратно!

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...