5.04.2012 г., 15:30

Времето

731 0 1

 

ВРЕМЕТО

 

 

 

Но  времето безмилостно тече –

неистово, нечакащо, непитащо.

Минутка след минутка се изплъзва

в безкрайността...

Не пита: "Искаш ли"?

Не казва: "Може ли"?

А просто най-безцеремонно

се изтръгва от една

нагърчена и свита на кълбо душа.

И всеки миг тогава е откраднат,

секундата дори ти е дарена,

а ти крещиш, проклинаш,

но напразно!

Минутите – броените минути,

минутите – мечтаните минути

са отвъд...

стопени безвъзвратно!

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...