5 апр. 2012 г., 15:30

Времето

736 0 1

 

ВРЕМЕТО

 

 

 

Но  времето безмилостно тече –

неистово, нечакащо, непитащо.

Минутка след минутка се изплъзва

в безкрайността...

Не пита: "Искаш ли"?

Не казва: "Може ли"?

А просто най-безцеремонно

се изтръгва от една

нагърчена и свита на кълбо душа.

И всеки миг тогава е откраднат,

секундата дори ти е дарена,

а ти крещиш, проклинаш,

но напразно!

Минутите – броените минути,

минутите – мечтаните минути

са отвъд...

стопени безвъзвратно!

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сафия Сандерс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...