ВРЕМЕТО
Но времето безмилостно тече –
неистово, нечакащо, непитащо.
Минутка след минутка се изплъзва
в безкрайността...
Не пита: "Искаш ли"?
Не казва: "Може ли"?
А просто най-безцеремонно
се изтръгва от една
нагърчена и свита на кълбо душа.
И всеки миг тогава е откраднат,
секундата дори ти е дарена,
а ти крещиш, проклинаш,
но напразно!
Минутите – броените минути,
минутите – мечтаните минути
са отвъд...
стопени безвъзвратно!
© Сафия Сандерс Все права защищены