25 feb 2006, 19:58

Времето, когато не помнех...

  Poesía
1K 0 3
Времето, когато не помнех,
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах,
измяна още несрещнал...

Това време вече отмина,
сега усещам колко ми липсва.

Безвремието на пиянските нощи,
когато пиех от радост,
безвремието на дивата лудост,
когато правех каквото си искам,
безвремието на чистите думи,
на които можеш да разчиташ...

Сега живея в безвремие друго,
безвремие, в което лисват мечти,
безвремие, в което правя пари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...