Feb 25, 2006, 7:58 PM

Времето, когато не помнех...

  Poetry
997 0 3
Времето, когато не помнех,
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах,
измяна още несрещнал...

Това време вече отмина,
сега усещам колко ми липсва.

Безвремието на пиянските нощи,
когато пиех от радост,
безвремието на дивата лудост,
когато правех каквото си искам,
безвремието на чистите думи,
на които можеш да разчиташ...

Сега живея в безвремие друго,
безвремие, в което лисват мечти,
безвремие, в което правя пари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...