Времето лекува

Poesía » Otra

931 1 3

Аз знам че казват, времето лекува
но всъщност знам че те грешат
и да,животът някак продължава
в безлични сиви монотонни дни
понякога ние губим и боли
а колко много сме сами сега
останали във миналото да крещим
със думите останали неказани
които трябваше да изречем
и ти все още си пред мен
с очите на изплашено дете
и ме прегръщаш силно на раздяла
и само ти ми спомняш любовта
мечтите, щастието и смехът
огрявал някога сърцата ни
и колко много сме сами сега
защо не спира да боли
нали ни казваха че
времето лекува

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stavanger (Ник)

Благодаря ви че прочетохте написаното, бъдете щастливи и се радвайте като деца

2018-05-02T21:15:17+03:00
katt (Кат Кат)

Донякъде Съгласна с преждепишещите,
Спомни си думите неказани
И в името на любовта, недей пропуска случая, да се разкриеш въпреки срама,
за да не съжаляваш, за неказаното...
Живей сега Обичай и ще те обичат

2018-05-01T01:10:34+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Тъжни, болезнени мигове. Но щастливи са тези, които умеят да обичат ...

2018-05-01T00:08:34+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0