Аз знам че казват, времето лекува
но всъщност знам че те грешат
и да,животът някак продължава
в безлични сиви монотонни дни
понякога ние губим и боли
а колко много сме сами сега
останали във миналото да крещим
със думите останали неказани
които трябваше да изречем
и ти все още си пред мен
с очите на изплашено дете
и ме прегръщаш силно на раздяла
и само ти ми спомняш любовта
мечтите, щастието и смехът
огрявал някога сърцата ни
и колко много сме сами сега
защо не спира да боли
нали ни казваха че
времето лекува
© Ник Всички права запазени