Взет назаем, почивният ден,
от тихи ноти самотни,
празният град монотонно сивее,
и лъч светлина не се вижда да лудее.
Празно, трезвено дори естествено
времето навън като птица лети,
клонки шумолят, дъжд ръми
и тъй разбрах – времето не спи.
© Едмона Нейчева Todos los derechos reservados