7 oct 2010, 16:00

Времето не заличи следите!

  Poesía » Otra
2.6K 0 28

 

                                               В памет на една любов

 

Много време мина, но не заличи

следите ти от пътя... С невидими очи

събличаш самотата. Разголваш я почти

до осъзнаване... И болката крещи!

 

Вече са години, но помня тези дни

с целувки по челото - белязани души!

Зад устните горещи преглъщал си, нали,

без нищо да ми кажеш, последните си дни!

 

И как да те прежаля! Съдбата ми горчи...

Днес свещ за теб запалих, олтарът прокърви!

А мъката-тамян стопява се във кръст,

жигосвайки земята и черната ù пръст!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...