7 oct 2010, 16:00

Времето не заличи следите!

  Poesía » Otra
2.6K 0 28

 

                                               В памет на една любов

 

Много време мина, но не заличи

следите ти от пътя... С невидими очи

събличаш самотата. Разголваш я почти

до осъзнаване... И болката крещи!

 

Вече са години, но помня тези дни

с целувки по челото - белязани души!

Зад устните горещи преглъщал си, нали,

без нищо да ми кажеш, последните си дни!

 

И как да те прежаля! Съдбата ми горчи...

Днес свещ за теб запалих, олтарът прокърви!

А мъката-тамян стопява се във кръст,

жигосвайки земята и черната ù пръст!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...