Oct 7, 2010, 4:00 PM

Времето не заличи следите!

  Poetry » Other
2.6K 0 28

 

                                               В памет на една любов

 

Много време мина, но не заличи

следите ти от пътя... С невидими очи

събличаш самотата. Разголваш я почти

до осъзнаване... И болката крещи!

 

Вече са години, но помня тези дни

с целувки по челото - белязани души!

Зад устните горещи преглъщал си, нали,

без нищо да ми кажеш, последните си дни!

 

И как да те прежаля! Съдбата ми горчи...

Днес свещ за теб запалих, олтарът прокърви!

А мъката-тамян стопява се във кръст,

жигосвайки земята и черната ù пръст!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...