Времето не заличи следите!
В памет на една любов
Много време мина, но не заличи
следите ти от пътя... С невидими очи
събличаш самотата. Разголваш я почти
до осъзнаване... И болката крещи!
Вече са години, но помня тези дни
с целувки по челото - белязани души!
Зад устните горещи преглъщал си, нали,
без нищо да ми кажеш, последните си дни!
И как да те прежаля! Съдбата ми горчи...
Днес свещ за теб запалих, олтарът прокърви!
А мъката-тамян стопява се във кръст,
жигосвайки земята и черната ù пръст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
