26 ene 2008, 23:44

Времето отмива

  Poesía
750 0 1
Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.

Да виниш - смисъл няма, просто брой,
времето тече, пясъка дъждът го отмива,
питаш се докога тоя миг ще бъде твой,
лицето му обляно от слъчева дъга красива.

Часовникът искам да запратя в стената сега,
времето да спра и туй, което тепърва ще става,
броях, но ми писна да се питам "кога"
"никога"да е, но туй никога не се получава.



Don't go away, Ineed more time
just to make things right

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнува ме, чувствам в тези думи себе си..продължавай , изразявай себе си и ще откриеш същността на живота..

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...