26 ene 2008, 23:44

Времето отмива

  Poesía
748 0 1
Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.

Да виниш - смисъл няма, просто брой,
времето тече, пясъка дъждът го отмива,
питаш се докога тоя миг ще бъде твой,
лицето му обляно от слъчева дъга красива.

Часовникът искам да запратя в стената сега,
времето да спра и туй, което тепърва ще става,
броях, но ми писна да се питам "кога"
"никога"да е, но туй никога не се получава.



Don't go away, Ineed more time
just to make things right

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнува ме, чувствам в тези думи себе си..продължавай , изразявай себе си и ще откриеш същността на живота..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....