Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой,
времето тече, пясъка дъждът го отмива,
питаш се докога тоя миг ще бъде твой,
лицето му обляно от слъчева дъга красива.
Часовникът искам да запратя в стената сега,
времето да спра и туй, което тепърва ще става,
броях, но ми писна да се питам "кога"
"никога"да е, но туй никога не се получава. ...