16 jun 2013, 21:46

Времето тече

  Poesía
613 0 0

                        Времето тече

 

Не... това не е прах

в огледалото,

а моите посребрели коси.

Години го гледам мило,

а то мен строго -

без да се промени.

Не се умори на моето кълбо

нишките да разплита

и да брои как се изнизват

мънистата на живота

от скъпоценната ми огърлица.

Не... не се умори!

Дори сега зле да ме отразява,

дори да не усещам страстно

допира на танца,

дори да усещам студ,

когато в камината

догаря жаравата -

... не се предавам!

Запазвам душата ранима

на мило дете,

сълзите се сливат

със свойте солени сестри

и сякаш скръбта ми отмиват,

изхвърляйки мъртви мечти...

И времето тече,

тече като река,

животът отминава

минава, но... съдба!

Съдбата е човешка,

човекът е творец,

творбата си остава,

ала човекът, не!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...