Jun 16, 2013, 9:46 PM

Времето тече

  Poetry
614 0 0

                        Времето тече

 

Не... това не е прах

в огледалото,

а моите посребрели коси.

Години го гледам мило,

а то мен строго -

без да се промени.

Не се умори на моето кълбо

нишките да разплита

и да брои как се изнизват

мънистата на живота

от скъпоценната ми огърлица.

Не... не се умори!

Дори сега зле да ме отразява,

дори да не усещам страстно

допира на танца,

дори да усещам студ,

когато в камината

догаря жаравата -

... не се предавам!

Запазвам душата ранима

на мило дете,

сълзите се сливат

със свойте солени сестри

и сякаш скръбта ми отмиват,

изхвърляйки мъртви мечти...

И времето тече,

тече като река,

животът отминава

минава, но... съдба!

Съдбата е човешка,

човекът е творец,

творбата си остава,

ала човекът, не!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...