11 may 2006, 10:45

ВРИЧАНЕ

  Poesía
890 0 3
Погледни ме!Видя ли се в очите ми?
Във тях откриваш ли искрица от любов?
Така гореща е като сълзите ми
и силна като Божи благослов.

Дали ще я разпалиш-не гадая,
но виждам нерешителност в теб.
Какво е провокирало-не ще узная,
а и дали ще любя занапред.

Аз ще положа нежни грижи
и ще стопята стената-лед пред мен,
за да откриеш,че можеш да се смееш,
че има обич в този мрачен ден.

Мечтите ти за сигурното бъдеще са слепи,
но ще протегна длани към света
и ще изтрия с изворна вода очите ти,
за да приемеш с доверчивост любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...