ВРЪХ
Животът ми белее,
покрит от тежък сняг
и още в мен живее
немирникът-хлапак.
И ден, и нощ катеря,
поел нагоре дъх -
живота да премеря
със теб, небесен връх.
Сред върхове от грижи
аз гледам с интерес
как моят ден се движи
към своя Еверест!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодор Шамлиев Todos los derechos reservados
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Браво!