29 sept 2019, 22:02

Връх

1.8K 6 14

Obra no adecuada para menores de 18 años

Бясна! Дива! Гладна!

Всяка твоя капка искам!

Настръхнала и жадна –

със болката да те изпия

Жената в мен да вие...

Да мина през ума ти гола

и когато те докосна с дъх

в агония да трепне ствола.

Да търсиш острия си връх,

кръвта да кипне в огън

и по склона на страстта

да пее бесен степ до изнемога.

До мъка всяка клетка да гори,

а когато до сърцето ми притихнеш

от устните ми вместо думи...

жива влага да струи.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Георги подозирам, че лирическите имат една и съща група
  • Да, така разбирам аз да се пише еротика! Да заври кръвта и да си забрави и генетичен код и към коя група беше!...
    Поздравявам те 🌹🌺🌹
  • Ма тя Венерата ли е виновна!? Те затова са я оставили без ръце... Да не може да ни дакопа! 😄😄😄
  • е, на, да видиш докъде може да ни доведе ретроградната Венера, Васко
  • Тук направо е страшно! Лирическата е бясна, дива, гладна и най-обезпокоителното - вие. Ми то това си е направо нарисуван вампир. И да му изпие всяка капка... кръв разбира се! Ужаст! Какво правя още тук!? Бягаааааам...☠️

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...