29 sept 2019, 22:02

Връх

1.8K 6 14

Obra no adecuada para menores de 18 años

Бясна! Дива! Гладна!

Всяка твоя капка искам!

Настръхнала и жадна –

със болката да те изпия

Жената в мен да вие...

Да мина през ума ти гола

и когато те докосна с дъх

в агония да трепне ствола.

Да търсиш острия си връх,

кръвта да кипне в огън

и по склона на страстта

да пее бесен степ до изнемога.

До мъка всяка клетка да гори,

а когато до сърцето ми притихнеш

от устните ми вместо думи...

жива влага да струи.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Георги подозирам, че лирическите имат една и съща група
  • Да, така разбирам аз да се пише еротика! Да заври кръвта и да си забрави и генетичен код и към коя група беше!...
    Поздравявам те 🌹🌺🌹
  • Ма тя Венерата ли е виновна!? Те затова са я оставили без ръце... Да не може да ни дакопа! 😄😄😄
  • е, на, да видиш докъде може да ни доведе ретроградната Венера, Васко
  • Тук направо е страшно! Лирическата е бясна, дива, гладна и най-обезпокоителното - вие. Ми то това си е направо нарисуван вампир. И да му изпие всяка капка... кръв разбира се! Ужаст! Какво правя още тук!? Бягаааааам...☠️

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...