etikki (Мариета Караджова)
100 82
13 feb 2011, 12:07

Все още 

  Poesía » Otra
726 0 3

Изгубих го.

Забързана да гоня,

препускащи мечти и автобуси.

На лудите си 30 на перона,

усетих как безмълвно ме напуска.

Огледах се във някаква витрина,

надничайки към своята душа...

Та някъде във мен все още има

галактики от нови чудеса!

Различна съм.

Косата ми е къса.

И може би по-рядко съм наивна.

А детството от мене се откъсва

и кротичко за сбогом се усмихва.

Съгледах го ухилено да тича

по стъпките, оставени след мене.

Какво пък.

Още можем да обичаме,

дори да сме пораснали големи.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Мариета, поздрав. Прочетох всичко, което сте публикувала. По лична преценка - чудесни стихове. Гладки, четивни текстове, просто, ненатруфено послание, ясен изказ, прекрасна мелодия. Граматика и пунктуация на ниво. Като цяло оставят много добро впечатление и приятен послевкус Радвам се, че Ви прочетох.
  • красиво и топло поетично откровение..
    хубав стих, Мариета...сърдечно.
Propuestas
: ??:??