Все още
Изгубих го.
Забързана да гоня,
препускащи мечти и автобуси.
На лудите си 30 на перона,
усетих как безмълвно ме напуска.
Огледах се във някаква витрина,
надничайки към своята душа...
Та някъде във мен все още има
галактики от нови чудеса!
Различна съм.
Косата ми е къса.
И може би по-рядко съм наивна.
А детството от мене се откъсва
и кротичко за сбогом се усмихва.
Съгледах го ухилено да тича
по стъпките, оставени след мене.
Какво пък.
Още можем да обичаме,
дори да сме пораснали големи.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Радвам се, че Ви прочетох. 
