etikki (Мариета Караджова)
100 82
13 февр. 2011 г., 12:07

Все още 

  Поэзия » Другая
727 0 3

Изгубих го.

Забързана да гоня,

препускащи мечти и автобуси.

На лудите си 30 на перона,

усетих как безмълвно ме напуска.

Огледах се във някаква витрина,

надничайки към своята душа...

Та някъде във мен все още има

галактики от нови чудеса!

Различна съм.

Косата ми е къса.

И може би по-рядко съм наивна.

А детството от мене се откъсва

и кротичко за сбогом се усмихва.

Съгледах го ухилено да тича

по стъпките, оставени след мене.

Какво пък.

Още можем да обичаме,

дори да сме пораснали големи.

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Мариета, поздрав. Прочетох всичко, което сте публикувала. По лична преценка - чудесни стихове. Гладки, четивни текстове, просто, ненатруфено послание, ясен изказ, прекрасна мелодия. Граматика и пунктуация на ниво. Като цяло оставят много добро впечатление и приятен послевкус Радвам се, че Ви прочетох.
  • красиво и топло поетично откровение..
    хубав стих, Мариета...сърдечно.
Предложения
: ??:??