Магията на нощта ме завладява...

Тъгата на деня - унищожава.

Бавно и мъчително се нижат дните,

поддържат духа единствено мечтите.

С лилаво обагрям те в съня,

мисля си за твоята прокълната красота.

Искам към теб с криле необозрими аз да полетя,

от вкуса ти уникален пак да се опияня.

Помня как съдбата с теб ме срещна.

Предвеща ми тя любов гореща.

Гореща като пустинята Сахара,

поразяваща като арсенова отвара.

Погледът уж невинен щастие ли тук донесе?

За кратко сякаш най-чувственото издихание беше..

А после - лутане и часове в гняв и сълзи...

Не водеха вече към нищо криволичещите стълби.

Ала все още като екстаз се носи твоят аромат...

Внася успокоение и празник в моя свят.

Тялото се движи със съвършена лекота, присъща на особа от царска висота.

За теб бих пропиляла и малкото, което притежавам.

За тебе, принце! С теб чувството върховно пак да изживявам...