22 oct 2018, 0:48

*Все още без*

802 0 0

Душата ми не бе за продан, 

марак заложена да е тя.

Сърцето ми не свири ноти, 

защото липсва музата.

Очите ми се крият нощем, 

когато няма светлина.

Сълзите ми се стичат още,

поради твоята вина . 

Пьонка бях  в игра неизбежна.

Лабиринт във мрак, без надежда. 

Кой каза, че любовта е лесна? 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Здравейте! Събрах отново смелост, да споделя нещо лично. Искрено благодаря за подкрепата и коментарите! Все още произведението не е озаглавено, но мисля с времето да го допълня и довърша!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...